Татарско месо за Москва

До 9 март руските власти уверяваха, че във военните действия на територията на Украйна участват само професионални военни и служещи по договор. На 9 март Министерството на отбраната на Руската федерация беше принудено да признае, че във войната участват и войници-наборници.

Татарско-башкирската служба на Радио Свободна Европа поддържа връзка с роднини на млади хора, призвани на военна служба от Татарстан, Башкортостан и други волжко-уралски републики и региони. Преди една седмица родителите им бяха по-склонни да разговарят с журналисти, но сега мнозина се страхуват, съгласяват се да говорят само при пълна анонимност. Това се дължи на новите закони, приети в Русия.

Жителката на Татарстан Амина Валитова (името е изменено) каза пред “Радио Азатлик”, че по-малкият й брат е бил изпратен на война на 23 февруари. Той е напуснал територията на военните действия на 7 март.

– Брат ми е „наборник“. Той беше призован в армията през ноември миналата година. Попаднал е във Владимирска област. Всичко е било спокойно. На 2 февруари във Воронеж започнало обучение. Знаехме, че е там. Те обаче не завършиха обучението си: оказа се, че са ги изпратили в Украйна. Вечерта на 23 февруари той се обадил на майка ни, разговорът бил кратък: „Мамо, въвеждат ни там, няма да има връзка няколко дни, не се притеснявай“. Мама не го разбрала. Къде  е това “там“? Защо няма да има връзка? Ние също не се досетихме. И когато влязохме в интернет сутринта, разбрахме всичко. По руските телевизионни канали започнаха да говорят за „специална операция“. И независимите медии, блогърите, обикновените хора започнаха да говорят за войната, започнаха да пишат, че Русия е вкарала войските си в Украйна,  — казва Амина. — Връзката с брат ми беше прекъсната. Той вече не ни пишеше нито на мен, нито на родителите ни. Нямаше и обаждания. Не можехме да повярваме, че той може да бъде изпратен на война без да завърши учебната част. Без малко да се побъркаме от неизвестността.

Братчето ми се обади на 1 март вечерта: „Мамо, ние сме на война, в Украйна, тук е ужасно. Не знам в кой град сме, навсякъде стрелят“. Те са попаднали под обстрел. Мама беше шокирана, телефонът беше в ръцете й: „Защо отидохте там? Да не смееш да подпишеш нещо!“ Но братчето ми отговорило, че били принудени да подпишат някакви документи. Тоест те изобщо нищо не са разбрали. Били са принудени. Били са заплашвани. Но те са деца! Брат ми още не е навършил 20 години. Сигурно се е уплашил. Официално се оказва, че били тръгнали на война по собствено желание. Тоест официално те изобщо не са „наборници“, а „контрактни военнослужещи“.

Амина не може да съобщи в кои войски и в коя военна част служи брат й.

– Три-четири пъти попадаха под обстрел, слава на Аллах, малкото ми братче остана невредимо. Той е карал кола, било му е наредено да снабдява с гориво, както разбирам. Тоест атакуващата техника пътува пред тях, ако е нужен бензин, той я снабдява с бензин, керосин. Получава се, че са уж на втора линия, но и те са били ударени! Братчето ми каза, че били в Сумска област. Нищо не им е било обяснено, в нощта на нападението просто им казали къде ще отидат и край. Ама той е дете, което отиде в казармата през ноември, те дори не преминаха през обучение, но ги пъхнали в самия огън!

Хранят ги със „сухи дажби“. Казва, че има автомат в ръцете, има бронежилетка. Те спят направо в танка. Той не говори много, разбира се, страхува се. Той каза, че няма никакви новини от 3-4 момчета, с които е служил. Досега няма.

Всички са объркани. Няма интернет връзка, няма независими източници на информация. Получават заповед и те, като зомбита, трябва да я изпълнят.

Татко, в същия ден, когато разбра, се обади в Москва, в Кремъл. Разбира се, че никой не му е отговорил. Тогава той написа писмо до прокуратурата. Той иска да му обяснят как момчета, които не са прекарали и два месеца в армията, могат да бъдат изпратени на война, кой им гарантира безопасността, но все още няма отговор.

Свързахме се с командира, той уверява, че „всичко е наред“. Какво трябва да направят майките? Разбира се, да вярват, – продължава сестрата на войника-наборник.

Следващият път, когато брат й се обажда, е на 1 март.

– Връзката е лоша. На 1 март братчето ми съобщи, че отново стреляли, след това вече нямахме връзка с него. Разбира се, че ние сме притеснени. Започнаха да се появяват съобщения, че има загинали и сред наборниците. Цяла седмица нямаше новини. Той се обади отново на 7 март. Каза, че са в Белгород. Извели ги били на руската страна, раздали им телефони, едва след това той успя да се обади и да каже всичко. От една страна той уж е в Русия, но как да се успокоиш? Войната продължава. А брат ми трябва да служи още 9 месеца. Няма гаранция, че няма да бъде изпратен отново на фронтовата линия, — разказва Амина.

Тя следи новините както на руските, така и на украинските медии всеки ден. Според нея използването на термина „специална операция“ от руските власти е цинизъм. Тя разбира защо Руската федерация блокира независимите медии. В същото време тя счита, че част от руснаците просто се опитва да се скрие от реалността и затова вярва в това, което се излъчва по федералните канали.

– Ето мама гледа телевизия и става по-спокойна. Разбирам, че тя се защитава психологически по този начин. Но има и друга информация в интернет. Пълно е с видеозаписи на пленени войници от Руската федерация, съвсем млади момчета. Гледаш ги и си мислиш: ами какви „контрактни войници“ са това, какви професионални войници са… От началото на войната се абонирах за всички украински групи, медии, Telegram-канали. Постоянно следя всичко. Дори Русия да затвори всички медии, които пишат за войната, информацията все едно ще се разпространява.

Майките на войниците имат свой чат, всички видеа попадат в него. Трябваше да видите реакцията на тези нещастни жени, след като гледат видеоклиповете: на някои им потича кръв от носа, а някой губят съзнание.

Сега има много, които защитават Русия, Путин, войната. Като четеш интернет, косата ти настръхва. Това могат да го пишат само хора, чиито деца все още не са били в армията. Имам чувството, че тези, които гледат руска телевизия, имат някакъв воал пред очите си. Вече колко години сме в интернет, но още не сме се научили да различаваме житото от плявата. Нали можете да сравнявате, да анализирате. Тече война. Хората умират и от двете страни. Бомбардират жилищни сгради… Това по никакъв начин не може да бъде оправдано. Никаква политика. Трябва да се седне на масата за преговори. Сега имам само едно желание: тази война да приключи, – желае Амина.

Брат й е учил в Казанския авиационен колеж. Миналата година постъпи в институт, но го взеха казарма. Реши, че е по-добре да отслужи една година сега и след това да продължи обучението си.

Трябва да се добави, че волжките татари се бият в Украйна не само на страната на нашествениците, но и в редиците на защитниците. По-специално, това са бойци на движението “Свободен Идел-Урал”, което се застъпва за отделянето на шестте волжки републики (Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Марий Ел, Удмуртия, Мордовия) от Руската федерация и създаването на нови независими държави. Сред тях към 13 март най-много са бойците от татарска и ерзянска националност.

Информация от нашия брат Илшат (волжски татарин), който се бие в Харков в състава на силите за териториалната отбрана: „Именно жителите на източните райони, украинците, които преди нахлуването говореха предимно руски и не изпитваха омраза към руснаците и Русия, оказват най-ожесточена съпротива на руските окупатори. Именно те, а не добре познатите галичани, са поялникът на украинския национализъм: храбри, решителни и безмилостни към всичко руско. Станах свидетел на хладнокръвното унищожаване от украинци на група танкисти и десант на врага. Съветвам руснаците незабавно да се предадат и да не чакат подходящ момент – той просто може да не настъпи”.