8 месеца голямо руско мракобесие

8 месеца голямо руско мракобесие

Днес рашистите имат юбилейна дата – 8 месеца пълномащабна агресия срещу Украйна, в която убиват, измъчват, грабят, изнасилват, разрушават градове. Те с радост отбелязват тази годишнина, горди с всички военни престъпления, които са извършили, и „никой не може да ги спре“.

И изобщо не им е тъжно, че през това време са загубили почти 70 хиляди войници, повече от 5 хиляди бойни машини, 3 хиляди танка, 520 хеликоптера/самолета и дори 16 кораба.

Това не е тъжно, защото те не отчитат загубите си – в края на краищата „за Русия няма неприемливи загуби“, както каза един кремълски пропагандист.

На кого му пука колко войници са загинали там, ако тази война е като дар от небето за империята – освен възможността да печели пари от разграбването на военните бюджети, да завзема нови територии, нови роби и ресурси, има и възможност да се отърве от онези, които не отговарят на високите стандарти на свръхдържавата по расови, идеологически или религиозни причини, и да се отърве от излишъка на „паразитиращата върху бюджета“ нисша социална класа и криминалните елементи?

Въпреки това „колосът на глинени крака“ се сблъска с „неочаквано“ силна съпротива от страна на украинците, „неочаквано“ истинска украинска армия, „неочаквано“ голяма подкрепа от страна на световната общност за Украйна и „неочаквано“ слаба и разграбена украинска армия.

Да, разбира се – в началото империята е имала силни, добре обучени (дори и по стари учебници) части с добро оборудване и с доста висока мотивация. Но поради посредствеността на висшето ръководство и недооценяването на украинската армия, както и поради неотчитането на отхвърлянето на окупационните войски от местното население – всички тези, така да се каже, „елитни“ части бяха пропилени и много бързо се изчерпаха. Кой „пречи“ на развитието на империята, кой я „заплашва“ със сепаратизъм? Съвсем очевидно е, че всички „необлагодетелствани“ региони трябва да бъдат изчистени от активното местно население и на тяхно място да бъдат заселени по-лоялните към централната власт.

Заедно със загубата на боеспособни войски започва да изчезва и страхът на васалите и марионетките на Кремъл пред техния отслабнал сюзерен, който е загубил всякакъв престиж:

🔘 „неблагодарен“ за трона си, казахстанският диктатор Токаев започна да лавира между НАТО и Китай, показвайки по всякакъв начин презрението си към Москва;

🔘 Невероятно „наглият“ диктатор на Таджикистан иска страната му да бъде третирана като равноправен партньор, а в същото време отказва да помогне във войната, въпреки че според документите на ОДКБ би трябвало да го направи;

🔘 Армения и Азербайджан, чийто конфликт в продължение на десетилетия Кремъл подкрепя и се стреми все повече да развива, „изведнъж“, веднага след отслабването на Кремъл, подписват мирен договор и взаимно признават границите си, като по този начин лишават империята от още една точка на влияние в Кавказ и „сплескват“ голям пазар на оръжие в региона.

В допълнение към всичко гореизброено, за тези 8 месеца империята успя да заслужи налагането на безпрецедентен в световната история брой международни санкции срещу нея и същевременно да доведе целия свят до онази „точка на кипене“, в която различните държави започнаха да се състезават помежду си не кой ще „успокои“ Москва в преговорите, а кой ще доставя оръжие на Украйна повече и по-бързо.

Всички тези събития не могат да не се отразят на самата империя. Постепенно в нея се засилват бунтовническите сили – някои искат смяна на властта, други искат разпадане на самата империя. В крайна сметка това ще доведе до разпадането на империята, но за това е твърде рано – все още няма толкова много жертви или такъв мащаб на поражението (поне осъзнаване на мащаба на поражението), при който по-голямата част от населението на империята ще започне своя безсмислен и безмилостен бунт, по време на който е важно да не се прозяваш и да насочиш разбунтувалите се маси в правилната посока, за да се разпадне по-бързо тази фашистка държава.

Корреспондент

Leave a Reply